Инди Пасха в с.Граматиково - мястото, което сбъдва желания и лекува
Тракийското оброчище в Странджа е известно с чудесата си повече от две хилядолетия
Легендата разказва, че тракийски жрици извършвали жертвоприношения на усойно място в самото сърце на Странджа планина и така предсказвали бъдещето. Само посветените знаели пътя до оброчището, ориентирали се по изсечените на скалите соларни кръгове.
В мистичното светилище течала „жива“ вода, която изправяла на крака болни, сакати прохождали, слепци проглеждали. Заедно с тракийските пророчици, близо 2 хилядолетия била погребана и тайната на Индипасха. След векове забвение, аязмото с лековитата вода случайно било открито от… бивол.
Животното служило на стопаните си вярно дълги години, но остаряло и ослепяло. Жал им било на хората да го заколят, затова го пуснали на свобода в гората. След три дни биволът се завърнал прогледнал, но наскоро пак ослепял.
Няколко пъти се повтаряла тази история, накрая стопанинът му решил да го проследи, за да разбули загадката. Така стигнал до скали, в чиято основа се процеждала вода, събрана в миниатюрно езерце. И се възродило преклонението към Майката Природа тук.
Казват още, че водата на Индипасха е най-лековита в неделята след Великден, на Томина неделя. Но защо, няма обяснение. Факт е обаче, че на чудодейното място в труднопроходимия лес, вярата и надеждата събират езически и християнски ритуали. Вяра и надежда за изцеление.
Нестинарство в последното българско нестинарско село - Българи
Село Българи е последното българско нестинарско село Намира се само на 17 km от Царево и е заобиколено от красиви речни долини. В близост до него върху хълм над р. Караагач се намира тракийска и късноантична крепост. Нестинарството в България е запазено в автентичен вид само в Странджа и само в с. Българи. В миналото обичаят е бил разпространен и в останалите села в околността – Костѝ, Бродилово, Граматиково и др. Според традицията, нестинарите танцуват вечерта в деня на св. св. Константин и Елена (по стар стил – нощта на 3 срещу 4 юни).
Обичаят е езически и дори има твърдения, че датира още от времето на траките. В миналото нестинарите са имали големи проблеми с църквата – те са преследвани и обявявани за „обладани от дявола“. През XX в. обичаят постепенно губи своята популярност, като практикуващите го биват изселвани от селата.
В началото на 90-те години на XX в. интересът на българите към този любопитен ритуал се засилва и днес може да се смята за едно от културните ни богатства. Село Българи се смята за единственото нестинарско селище в България. Изпълнението на целия обред и танцът в жарава на 3 срещу 4 юни става все по-популярно сред българските и чуждестранни туристи.
Фестивалът на зелениката в село Бродилово
Бродилово се намира на левия бряг на р. Велека, в границите на Природен парк „Странджа“. В района около селото има останки от три крепости, стара църква и три могилни некропола. В църквата „Свети Пантелеймон“, която е паметник на културата, се намира резбован иконостас, който впечатлява с красотата си.
Интересен факт е, че в края на 40-те и началото на 50-те години на XX в. през селото е преминавала теснолинейката Ахтопол-Бродилово-Костѝ, която за съжаление е била демонтирана през 50-те години, защото се смятало, че е неефективна.
Събитие, което си заслужава да бъде посетено, е Фестивалът на зелениката, който се провежда на 23 май. Ако пък се намирате в района през месец август, може да посетите ежегодния панаир с нестинарски танци, който се провежда през втория уикенд на месеца.
Красавицата на морския бряг Варвара
Селото е малко и се намира на брега на Черно море, в подножието на странджанския връх Папия. Легендата за името на селото гласи, че още в древността тук се заселват трайкийски племена, които редовно нападали съседния град Агатополис (Ахтопол).
Тъй като градът е населяван от гърци, те започват да наричат нападателите варвари, от което идва и името на селището – Варвара. Днес селото е населявано от около 300 души и е известно с красивия си бряг. Много хора смятат, че плажната ивица на селото, макар и много малка, е най-красивата по цялото ни Черноморие.
В района има много скалисти заливи, а съвсем близо се намират и скалите, подаващи се от морето, наречени Дарданелите.
Селото на дървените къщи - с.Кости
Намира се близо до границата с Турция и в миналото през него е преминавал старият път от Малко Търново за Ахтопол. Костѝ е старо тракийско селище, населявано в последствие от гърци, които са изселени през 20-те години на XX в.
На тяхно място биват заселени българи от Източна Тракия. Селото е било крайната гара на теснолинейката, свързваща го с Ахтопол. Тук все още могат да се видят стари дървени къщи, характерни за само трите гръцки села Костѝ, Бродилово и Каланджа (днес Синеморец). Къщите са големи и обикновено на два етажа.
Едно от малкото места със запазена странджанска архитектура - с.Кондолово
Селото има много запазени сгради с типична странджанска архитектура, датираща от края на XIX и началото на XX в. Намира се на 24 km от Царево. В околностите на Кондолово може да се видят множество останки от крепости, некрополи, както и останки от римски път.
Уникална панорама към долината на рeka Младежка - с.Калово
Селото е разположено върху височина, от която се открива красива панорама към долината на р. Младежка и централната част на Странджа. В близост до селото се намира защитената местност Парория, за която изразът „вековна гора“ важи с пълна степен.
Над 85% от дърветата са на възраст над 120 години. Едно от тях е още по-специално – дъб благун на над 1000 години, който е най-дебелото и възрастно дърво в цяла Странджа. Тук могат да се открият и много мегалитни тракийски долмени. Целият район около Калово е осеян с множество параклиси.
Aрхитектурният и исторически резерват на Странджа, сгушен в красива котловина - с.Бръшлян
От 1982 г. цялото село е архитектурен и исторически резерват, като в него са запазени автентични къщи, характерни за странджанската архитектура от XVIII и XIX в. 76 къщи са архитектурни паметници на културата, a 9 от тях — с национално значение.
Най-старата къща в селото е строена през XVII в. и още се обитава. С усилията на местното Дружество за защита на природното и историческо наследство „Бръшлян“ и кметството са реставрирани килийното училище (функционирало през 1871-1877 г.), параклисите „Св. Пантелеймон“, „Св. Петка“ и „Св. Лефтера“, камбанарията на църквата „Св. Димитър“ (края на XVII в.) и е организирана етнографска сбирка и музей на открито на традиционното земеделие.
На няколко километра от селото има следи от долмени и тракийски светилища.