Царево, известен в миналото като Василико и Мичурин е китно малко градче в Югоизточна България. Има две версии за произхода на името Василико. Според едната името е гръцко и идва от „базилевс“ – цар. Тълкуванието идва от турския пътшественик Евлия Челеби, който посочва, че завладяната от Муса Челеби крепост Василикоз била построена от княз Васил – един от внуците на византийския император Константин.
Града е разположен на полуостров с много разчленена брегова ивица. На юг от града се намира връх Палия с 502 м. надморска височина. Гледката, която се откроява към крайбрежието на град Царево и Странджа планина е великолепна. Като географски дадености, градът е разположен на доста интересно място – между планината и морето.
След потушаването на Иленденско-преображенското въстание град Царево пада отново в турски територии и окончателно бива възвърнат след Балканската война ( 1912 г.). През далечната 1913 г. в града се заселват бежанци от Източна Тракия.